Росица Велкова: Парламентът бави критично три законопроекта за еврозоната
- Г-жо Велкова, времето тече, а постоянно държавно управление няма. На този декор по кое време най-късно България би трябвало да подаде искане за правене на конвергентен отчет, в случай че се стреми към участие в еврозоната през 2024 година?
- Целта ни за участие в еврозоната остава 1 януари 2024 година Народното събрание одобри изменение на Закона за Българска народна банка, което адресира част от правните несъответствия, разпознати в конвергентните отчети. Очакваме Народното събрание да одобри трите законопроекта, които са импортирани от служебното държавно управление и които са към този момент поети задължения към Валутния механизъм 2. Остава да бъдат признати промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността, Законът за ограниченията против изпиране на пари, минал първо гласоподаване в комисия, и Кодексът за обезпечаване, който е обвързван с проблема „ Зелена карта “, който също е минал единствено първо гласоподаване в комисия. Тези три законопроекта, които към момента не са признати от Народното събрание, са основни и ние би трябвало да дадем доклад, че сме изпълнили тези условия. Да не забравяме, че народните представители към този момент гласоподаваха решение, с което ни задължиха да ускорим приемането на България в Еврозоната.
Положителното нещо при приключването на бюджетната 2022 година е, че дефицитът на начислена основа е 2,9% от Брутният вътрешен продукт, на касова основа ще бъде индикативно под 1 %. За конвергентния отчет ще ни е значим дефицитът на начислена основа, който е в границите на критериите. Отговаряме и на критериите за дълга. Единственото ни съществено предизвикателство, като част от номиналните критерии за еврозоната, е инфлацията. Правителството подхваща дейности, доколкото може с фискална политика да понижи инфлацията. Ние сме във валутен ръб, нямаме парична политика и няма по какъв начин да подхващаме по-активни ограничения за влияние върху нея. Най-късно при започване на пролетта би трябвало да подадем искане за конвергентен отчет, където ще се оценят номиналните Маастрихтски критерии и правната съгласуемост. Но такова искане ще бъде подадено единствено в случай че сме уверени, че сме положили задоволително старания в подтекста на инфлацията и са признати законопроектите.
- Ако настоящото Народно заседание не одобри тези законопроекти, допустимо ли е да се задейства изобщо процедурата за 2024 година? Защото при едни избори през март и съставяне на ново Народно заседание времето ще напредне доста.
- Зависи по какъв начин Европейската комисия ще схване осъществяването на пост-ERM уговорките. Ние ще докладваме, че тези законопроекти са направени и импортирани, има относителна поддръжка, защото са признати на първо гласоподаване, само че не е стигнало време да бъдат признати и на второ гласоподаване. Тук обаче отиваме към субективния фактор по какъв начин ще бъдем третирани.
- Трябва ли да има признат постоянен бюджет за 2023 година, с цел да се желае конвергентен отчет?
- Оценката се прави върху доклада за 2022 година Но според европейския учебен срок, ние ще би трябвало да имаме тригодишна бюджетна прогноза. Към момента последната призната ригодишна бюджетна прогноза от държавното управление е тази, която се одобри през април 2022 година, тъй че, в случай че не се сформира постоянно държавно управление с третия мандат и продължи деяние на длъжностен кабинет, би следвало да се създаде тригодишна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година и надлежно базов вид на бюджет, който да дава отговор на критериите за недостига на начислена основа. Това значи, че на касова основа дефицитът би трябвало да е по-нисък от 3% и да осигурим средносрочна фискална резистентност, спазвайки фискалните правила. Този базов бюджет следва най-малкото да бъде признат от държавното управление и импортиран в новосформираното Народното събрание, в случай че се стигне до избори.
- Тоест може да се наложи да извършите нов проектобюджет и да го внесете?
- Ако се стигне до втори длъжностен кабинет, на министъра на финансите в него ще му се наложи да изготви и да внесе план.
- Мислите ли, че ще успеем по линия на инфлацията да представим задоволително положителни причини? Няма съвсем никакво време.
- Времето в действителност е доста малко. Не мислим, че могат да се случат някакви чудеса. По-скоро се опитваме, доколкото може, даже минимално трендът да бъде надолу.
- Експертите предизвестяват, че в случай че изпуснем 2024 година за участие, най-ранната последваща дата е 2026 година, тъй като няма да могат да се покриват обособени критерии. Основателни ли са тези опасения?
- Това е годината, в която отговаряме на всички числови критерии без инфлацията, за която извънредно огромно влияние оказва войната в Украйна. Това главно ще е тезата, която ще пазиме, само че се опитваме да поставим и спомагателни старания, с цел да може отклонението да е по-малко, в сравнение с е сега.
- Миналата седмица депутатите взеха решение за предоговаряне на Националния проект за възобновяване и резистентност в частта енергетика. Какво значи това за плануваните за тази година второ и трето заплащане? Ще бъдат ли направени тези претенции и ще постъпят ли пари в бюджета?
- Шанс да получим второ и трето заплащане има вероятно към края на 2023 година, а не в периодите, в които са планувани те сега. Първо би трябвало да се започва развой на договаряне сред Европейска комисия и държавното управление, защото такова е решението на Народното събрание. Все още не е ясно и по каква процедура ще тече това предоговаряне, би трябвало да се посочи с Европейска комисия и се водят такива диалози, тъй като досега такова развиване не е имало при нито една страна. Има проблеми и със законопроектите по проекта за възобновяване, в случай че не се излъчи постоянно държавно управление с трети мандат. Искрено се надяваме такова да бъде излъчено, защото е извънредно значимо както за еврозоната, по този начин и за Плана за възобновяване и резистентност. Част от законопроектите, свързани с второ и трето заплащане, няма да са признати най-малкото от този парламент. Така че закъснение с второ и трето заплащане напълно реалистично се обрисува да има, в случай че се отиде на предварителни избори. Надяваме се в тази обстановка, в която се намираме, към края на годината да можем да подадем претенции.
- Пречи ли предоговарянето на проекта на усвояването на към този момент получените 2,7 милиарда лева по него?
- Ние сме получили 2,7 милиарда лева за към този момент изпълнени критерии. Тези средства са безусловно безспорни, те са във фискалния запас, от тях разходът, който се извърши през 2022 година, е не повече от 100 млн. лева Тоест ние имаме запас, с който да изпълняваме тези вложения, които са безспорни и които няма да се предоговарят, само че вероятно неполучаване на второ и трето заплащане през 2023 година доста ще повлияе на недостига в отрицателна посока, защото разноските ще се правят за сметка на получени средства за предишна година.
- Има ли риск България да загуби пари в най-лошия вероятен сюжет – в случай че не успее да убеди Европейска комисия да предоговори частта за енергетика?
- Това е най-лошият сюжет, само че не считаме, че е реален. Трябва да се положат оптимални старания от страна на вицепремиера по ръководство на европейските средства и министъра на енергетиката, с цел да не се стигне до действителна загуба на средства.
- Парламентът задължи „ ЛУКойл “ да внася 70% от разликата сред цените на сортовете „ Брент “ и „ Уралс “, само че има опасения, че тази вноска няма да бъде разрешена, тъй като може да се пояснява като прикрито мито. Мислите ли, че тези пари ще бъдат събрани?
- Има опасения, че може да бъде третирано като вносно мито. Ще се приготви известието, ще се изясни на Европейска комисия цялата концепция на закона. Реално законът ще влезе в действие след нотификация. Към момента единствените средства, които са преведени и са във фискалния запас, са 72 млн. лева и са предплатена свръхпечалба от „ Лукойл “, за които занапред ще се създава механизъм за разходване. Бяха отпуснати още 100 млн. лева по линия на преструктуриране на разноски в бюджета за 2022 година, които ще се употребяват за антиинфлационни ограничения.
- Може ли да опишете най-общо тези ограничения?
- Със средствата от спестявания в размер на 100 млн. лева ще бъдат създадени ограничения за подкрепяне на хората, които пътуват с автобусен превоз. При групите, при които сега страната субсидира част от картите, ще бъде повишен делът на дотацията – това са деца, учащи, пенсионери. Към момента децата до 7 години пътуват гратис, децата от 7 до 10 години са със субсидирана сума от 50%. Идеята е всички деца до 10 година да пътуват гратис за цялата 2023 година За учащите сега страната субсидира 25%, концепцията е този % да бъде доста повишен, сега се вършат изчисленията. При пенсионерите в този момент страната субсидира 20%, концепцията е да бъде увеличено на 40%. Правят се калкулации с тези средства да бъдат увеличени и дотациите за междуселищен превоз, деца и пенсионери. Тоест целият пакет е с ограничения, свързани с превоза и относително уязвими групи. 72-та милиона от „ Лукойл “ ще бъдат ориентирани към скица за горива, която занапред би трябвало да се създаде, тъй като би трябвало да бъде в сходство с Европейския правилник - да бъде целева и не би трябвало да е дискриминационна по отношение на Европейски Съюз.
- Целта ни за участие в еврозоната остава 1 януари 2024 година Народното събрание одобри изменение на Закона за Българска народна банка, което адресира част от правните несъответствия, разпознати в конвергентните отчети. Очакваме Народното събрание да одобри трите законопроекта, които са импортирани от служебното държавно управление и които са към този момент поети задължения към Валутния механизъм 2. Остава да бъдат признати промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността, Законът за ограниченията против изпиране на пари, минал първо гласоподаване в комисия, и Кодексът за обезпечаване, който е обвързван с проблема „ Зелена карта “, който също е минал единствено първо гласоподаване в комисия. Тези три законопроекта, които към момента не са признати от Народното събрание, са основни и ние би трябвало да дадем доклад, че сме изпълнили тези условия. Да не забравяме, че народните представители към този момент гласоподаваха решение, с което ни задължиха да ускорим приемането на България в Еврозоната.
Положителното нещо при приключването на бюджетната 2022 година е, че дефицитът на начислена основа е 2,9% от Брутният вътрешен продукт, на касова основа ще бъде индикативно под 1 %. За конвергентния отчет ще ни е значим дефицитът на начислена основа, който е в границите на критериите. Отговаряме и на критериите за дълга. Единственото ни съществено предизвикателство, като част от номиналните критерии за еврозоната, е инфлацията. Правителството подхваща дейности, доколкото може с фискална политика да понижи инфлацията. Ние сме във валутен ръб, нямаме парична политика и няма по какъв начин да подхващаме по-активни ограничения за влияние върху нея. Най-късно при започване на пролетта би трябвало да подадем искане за конвергентен отчет, където ще се оценят номиналните Маастрихтски критерии и правната съгласуемост. Но такова искане ще бъде подадено единствено в случай че сме уверени, че сме положили задоволително старания в подтекста на инфлацията и са признати законопроектите.
- Ако настоящото Народно заседание не одобри тези законопроекти, допустимо ли е да се задейства изобщо процедурата за 2024 година? Защото при едни избори през март и съставяне на ново Народно заседание времето ще напредне доста.
- Зависи по какъв начин Европейската комисия ще схване осъществяването на пост-ERM уговорките. Ние ще докладваме, че тези законопроекти са направени и импортирани, има относителна поддръжка, защото са признати на първо гласоподаване, само че не е стигнало време да бъдат признати и на второ гласоподаване. Тук обаче отиваме към субективния фактор по какъв начин ще бъдем третирани.
- Трябва ли да има признат постоянен бюджет за 2023 година, с цел да се желае конвергентен отчет?
- Оценката се прави върху доклада за 2022 година Но според европейския учебен срок, ние ще би трябвало да имаме тригодишна бюджетна прогноза. Към момента последната призната ригодишна бюджетна прогноза от държавното управление е тази, която се одобри през април 2022 година, тъй че, в случай че не се сформира постоянно държавно управление с третия мандат и продължи деяние на длъжностен кабинет, би следвало да се създаде тригодишна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година и надлежно базов вид на бюджет, който да дава отговор на критериите за недостига на начислена основа. Това значи, че на касова основа дефицитът би трябвало да е по-нисък от 3% и да осигурим средносрочна фискална резистентност, спазвайки фискалните правила. Този базов бюджет следва най-малкото да бъде признат от държавното управление и импортиран в новосформираното Народното събрание, в случай че се стигне до избори.
- Тоест може да се наложи да извършите нов проектобюджет и да го внесете?
- Ако се стигне до втори длъжностен кабинет, на министъра на финансите в него ще му се наложи да изготви и да внесе план.
- Мислите ли, че ще успеем по линия на инфлацията да представим задоволително положителни причини? Няма съвсем никакво време.
- Времето в действителност е доста малко. Не мислим, че могат да се случат някакви чудеса. По-скоро се опитваме, доколкото може, даже минимално трендът да бъде надолу.
- Експертите предизвестяват, че в случай че изпуснем 2024 година за участие, най-ранната последваща дата е 2026 година, тъй като няма да могат да се покриват обособени критерии. Основателни ли са тези опасения?
- Това е годината, в която отговаряме на всички числови критерии без инфлацията, за която извънредно огромно влияние оказва войната в Украйна. Това главно ще е тезата, която ще пазиме, само че се опитваме да поставим и спомагателни старания, с цел да може отклонението да е по-малко, в сравнение с е сега.
- Миналата седмица депутатите взеха решение за предоговаряне на Националния проект за възобновяване и резистентност в частта енергетика. Какво значи това за плануваните за тази година второ и трето заплащане? Ще бъдат ли направени тези претенции и ще постъпят ли пари в бюджета?
- Шанс да получим второ и трето заплащане има вероятно към края на 2023 година, а не в периодите, в които са планувани те сега. Първо би трябвало да се започва развой на договаряне сред Европейска комисия и държавното управление, защото такова е решението на Народното събрание. Все още не е ясно и по каква процедура ще тече това предоговаряне, би трябвало да се посочи с Европейска комисия и се водят такива диалози, тъй като досега такова развиване не е имало при нито една страна. Има проблеми и със законопроектите по проекта за възобновяване, в случай че не се излъчи постоянно държавно управление с трети мандат. Искрено се надяваме такова да бъде излъчено, защото е извънредно значимо както за еврозоната, по този начин и за Плана за възобновяване и резистентност. Част от законопроектите, свързани с второ и трето заплащане, няма да са признати най-малкото от този парламент. Така че закъснение с второ и трето заплащане напълно реалистично се обрисува да има, в случай че се отиде на предварителни избори. Надяваме се в тази обстановка, в която се намираме, към края на годината да можем да подадем претенции.
- Пречи ли предоговарянето на проекта на усвояването на към този момент получените 2,7 милиарда лева по него?
- Ние сме получили 2,7 милиарда лева за към този момент изпълнени критерии. Тези средства са безусловно безспорни, те са във фискалния запас, от тях разходът, който се извърши през 2022 година, е не повече от 100 млн. лева Тоест ние имаме запас, с който да изпълняваме тези вложения, които са безспорни и които няма да се предоговарят, само че вероятно неполучаване на второ и трето заплащане през 2023 година доста ще повлияе на недостига в отрицателна посока, защото разноските ще се правят за сметка на получени средства за предишна година.
- Има ли риск България да загуби пари в най-лошия вероятен сюжет – в случай че не успее да убеди Европейска комисия да предоговори частта за енергетика?
- Това е най-лошият сюжет, само че не считаме, че е реален. Трябва да се положат оптимални старания от страна на вицепремиера по ръководство на европейските средства и министъра на енергетиката, с цел да не се стигне до действителна загуба на средства.
- Парламентът задължи „ ЛУКойл “ да внася 70% от разликата сред цените на сортовете „ Брент “ и „ Уралс “, само че има опасения, че тази вноска няма да бъде разрешена, тъй като може да се пояснява като прикрито мито. Мислите ли, че тези пари ще бъдат събрани?
- Има опасения, че може да бъде третирано като вносно мито. Ще се приготви известието, ще се изясни на Европейска комисия цялата концепция на закона. Реално законът ще влезе в действие след нотификация. Към момента единствените средства, които са преведени и са във фискалния запас, са 72 млн. лева и са предплатена свръхпечалба от „ Лукойл “, за които занапред ще се създава механизъм за разходване. Бяха отпуснати още 100 млн. лева по линия на преструктуриране на разноски в бюджета за 2022 година, които ще се употребяват за антиинфлационни ограничения.
- Може ли да опишете най-общо тези ограничения?
- Със средствата от спестявания в размер на 100 млн. лева ще бъдат създадени ограничения за подкрепяне на хората, които пътуват с автобусен превоз. При групите, при които сега страната субсидира част от картите, ще бъде повишен делът на дотацията – това са деца, учащи, пенсионери. Към момента децата до 7 години пътуват гратис, децата от 7 до 10 години са със субсидирана сума от 50%. Идеята е всички деца до 10 година да пътуват гратис за цялата 2023 година За учащите сега страната субсидира 25%, концепцията е този % да бъде доста повишен, сега се вършат изчисленията. При пенсионерите в този момент страната субсидира 20%, концепцията е да бъде увеличено на 40%. Правят се калкулации с тези средства да бъдат увеличени и дотациите за междуселищен превоз, деца и пенсионери. Тоест целият пакет е с ограничения, свързани с превоза и относително уязвими групи. 72-та милиона от „ Лукойл “ ще бъдат ориентирани към скица за горива, която занапред би трябвало да се създаде, тъй като би трябвало да бъде в сходство с Европейския правилник - да бъде целева и не би трябвало да е дискриминационна по отношение на Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ